Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.06 11:33 - ФОРМУЛАТА НА ЖИВОТА
Автор: iosefbav Категория: Изкуство   
Прочетен: 169 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 15.06 12:34


                                         ФОРМУЛАТА НА ЖИВОТА

 

‘ВСИЧКО! СЕГА!’

За да може, според нуждата и все път, да си я представя възможно най-ясно и точно, ще е добре щото да има и да държи в главата си пределно точен и необратим образ. И най-удачно е това да бъде не друго, а образът на инструмент. А по възможност нека да бъде и възможно най-сложният и най-неподатливият на интерпретации. И нека тогава, когато му се наложи да се замисли за него, това да е... Орган! С неговата едновременна целенасочена многосложност, но и съвършена уравновесеност. Инструмент, който не може пък и не бива да бъде ползван, без точно определено познание, понеже това би довело до пълна и отвратителна какофония!

Той трябва твърдо да знае, че, съвършено подобно на инструмента, съвършено подобно на органа, ако и когато си е дал труда да натисне някой клавиш, (което тук съответства на пожелаването...) целия свят, който е в състояние да обозре, да побере, да провиди и което на езикът на неговото обикновение се нарича „Живот“,  подобен на такъв именно инструмент, веднага му отговаря с точния тон, който той собственоръчно, доброволно и поименно е натиснал (което пък тук съответства на онова, което се случва с него във всеки един миг от така нереченото уж с простичкото име „Живот“, ала иначе - негово съдбовно, единствено и решително Битие...).

Нека му бъде просто и ясно, че в Живота няма друг смисъл, освен   единствено тоя, който сам е кадърен да вложи като съдържание в него. И няма друг замисъл, освен желанията му да бъдат изпълнени точно така и толкова прецизно, според както той ще съумее да си ги поиска или е посмял да си ги представи! Тоест – всичко, което го съприкосновява е само честна и точна проекция на истината за него самия, точно такава и точно тогава, когато я е поискал...

И нека не се бърка, а нека запомни подробно, както би следвало да помни примера с органа, че подобно на досега с инструмента, и Животът отговаря на всяко едно желание-съприкосновение с него веднага, светкавично! И в това е може би неговата най-благородна и действителна тайна...

Той, естествено, би могъл да възрази, че може би някъде в тая последователност има грешка, понеже не винаги получава точно това, което се е осмелил да поиска. Че бил искал Любов, а пък бил получил насреща си единствено Похот. Че бил поискал Пари, а бил получил насреща си само едни нескончаеми трудности. И прочее наглед логични и издържани с оглед общоприетия „житейски“ опит наченки на оправдания.

Тогава би следвало да си даде сам най-логичния отговор, че, подобно на музикантите, които искат да станат виртуози и да не срещат проблеми с избрания от тях инструмент, той също следва да се обучи възможно най-ефективно да общува и да се изразява чрез него. А следователно – чрез своите най-интимни желания, (чрез които инструментът-живот намерено действа!) за които е очевидно, че заради лелеяния успех трябва да изчисти докрай и из основи да преопредели, за да бъде максимално ефективен в работата си с инструмента и в последствията от нея за себе си.

Тогава ще му е възможно, по силата на качествата на душата, която, като всеки един от нас, той също е получил завършена, съвършена и неподкупна, с безкрайно учудване и неудоволствие да разбере, че наместо с това да чака своята истинска Любов, да речем, той доброволно, подведен от лекотата и възможността за адекватен, доброволен, па дори и да е съвършено неправилен избор, той, именно той и никой друг повече, се е съгласил да я замества с общопрактикуваната и общоуспокоителна Похот. И че колкото и да си мисли, че иска подир да получи точно Любов, според прецизния и незаблудим отговор на инструмента, получава не това, което така щедро е склонен да мисли, а точно това, на което доброволно е предоставил тялото и душата си, и което всъщност го ръководи. А наместо Пари, да речем, е получил наглед нескончаеми трудности, не за да го заболи или за да преживее неминуемо унижение, а заради срещата с другите именно в обстоятелствата, в които заедно с тях е засядал. И е било така, защото всъщност е имал нужда от точно такова общуване, а не от средствата за някакъв по-префиден начин за него. За да може накрая да осъзнае, че най-голямото богатство е да си извоюва не възможности за диктат, а способности да се изразява и да действа така, че да получи най-точното, пълно и до болка мечтано...  Разбиране!(Което пък всъщност е и желанието на всички поименно…)

И че всички опити, които са му били давани, които са му дадени и дори самото разбиране за това и как именно точно трябва да ги направи, са всъщност огромна услуга, насока и коректив. Даван веднага и без забавяне, за да има повече време да осъзнае въздействието, да ги разучи, да се обучи и да ги приеме.

И че, ако има болка в тях, то тя зависи само от него...

Тоест – Животът, както всеки един друг вид инструмент е по-скоро уред, а не машина за изтезание. По-скоро скалпел отколкото брадва! И е създаден, за да му бъде само от помощ...

И че когато казва: ‘ВСИЧКО!’, трябва да има предвид, точно, ясно и само наистина „всичко“. А когато каже: СЕГА!’, да има предвид именно, точно, само и ясно „сега“. А пък цялата привидност и какофония, не би следвало дори да помисли, че може, даже с цената на лъжа или на компромис, да нарече с името музика. Понеже, ясно е, че органът винаги и естествено точно ще му отговори. Той и за това е създаден. Точно заради това – за да му отговори! И да му отговаря, докато смята да се опитва и докато в един щастлив ден от живота си се научи да пита и да си отговаря, а след туй и да постъпва (т.е да свири) на него смислено, отговорно и  правилно.

И че наистина по-добре най-накрая да вземе да се научи да свири, отколкото да бленува и да мечтае за това точно как да хитрува…




Гласувай:
3
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. bumerang - Позволявам си да не се съглася.
17.06 10:27
"И нека не се бърка, а нека запомни подробно, както би следвало да помни примера с органа, че подобно на досега с инструмента, и Животът отговаря на всяко едно желание-съприкосновение с него веднага, светкавично! И в това е може би неговата най-благородна и действителна тайна.."
Питам се какво ли е било желанието-съприкосновение с живота (говоря за живота, а не за човек, отъждествяващ се с него) на загиналите в концентрационните лагери, в терористичните актове, във войните? Сигурна съм в едно - те са желали най- различни неща, каквито може да желае човек, искали са да живеят, но са получили едно - смърт, независимо от възможностите им за изразяване.
Не винаги и всичко опира до тази възможност. Никой не може да се бори със съдбата си. Тя е сценарият на живота ни, а човек е актьор, който може само да интерпретира ролята, но не да променя сценария. Вие сигурно също желаете ако не пари, то поне Любов. Щом претендирате, че разбирате механизма на успешния живот и вероятно смятате, че боравите добре с "инструмента", значи имате всичко, което искате. Значи сте щастливец.
цитирай
2. iosefbav - ...
17.06 14:08
От всичко, което казахте като коментар е вярно само това, че наистина съм щастливец...))) Да, така е. Щастливец съм...
Благодаря!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: iosefbav
Категория: Изкуство
Прочетен: 30283
Постинги: 94
Коментари: 86
Гласове: 99
Архив
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930