Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.03 16:38 - АНТИПАРАКТЕРИ - ‘ПРОРОКЪТ НА ДВОРА’
Автор: iosefbav Категория: Изкуство   
Прочетен: 370 Коментари: 3 Гласове:
4

Последна промяна: 18.03 08:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

 

АНТИПАРАКТЕРИ

‘ПРОРОКЪТ НА ДВОРА’

Струва ви се, че когато и да си отворите прозореца – сутрин, обед, вечер - той е там, долу и говори! Или не – по-скоро не съвсем разбираемо нещо бърбори, ломоти, предъвква и плюе на по-висок от необходимото глас, но така постоянно, че дори и да не би да го би поискал, пак би се превърнал в най-сериозния ви дразнител, ако стоите вкъщи и държите да оставите прозореца си отворен. (Понеже навън е по-свежо и по-ароматно, и по-всякак си, в края на краищата! Нали? Защото е заидвала тя, Пролетта!) И казано честно, съвсем без превземки, накрая ви се ще просто да скочите, да слезете долу, сред иначе райското островче от зеленина, винаги обрасли с трева плочки от времето, в което и вие някога сте били дете, пеещ славей, а понякога дори – два! (които, по принцип са си нещо като живата гордост през лятото на обитателите на фасадите, прихлупили двора в самия център на мръсния и неугледен град…), - които обаче сега дружно мълчат, така също омерзени от гъгненето на двора, да хванете за яката онова безцелнодумоплюещо нещо и да му теглите незабавен, як и така облекчителен, ако би бил възможен, пердах собственоръчно!

"Я ела тука ти, бе! Ела ми само!

Той, видите ли, ще ми дудне тука от сутрин до вечер като някакъв си... пророк! Той видите ли няма да ни оставя на спокойствие дори да си догледаме филма! Той видите ли, понеже бил изгонен от последната си свястна работа в магазина, трябвало било сега да ридае с пълен глас и за наша сметка тука да ни се самоутешава!

Ето ти сега! На - ти! На - ти!!!"

Да, обаче това ще си остане само мечта, понеже няма да може! И не защото вашето отвращение към насилието все пак някак ще вземе да надделее… Не! В този случай то все така ще си е заспало константно… А защото това, долу е… Боби… Да, Боби – любимият алкохолик на квартала! И вие го познавате много добре. И той ви познава много добре. И всеки един от из по зад всеки, дори произволно взет прозорец от онези, надвиснали горе, които ще ви гледат с осъдителни и огромни от болка стъкла, ако решите да му потрошите най-накрая гадната пиянска муцуна, го познава. Добре… А той пък също така познава добре него… 

И понеже всички така добре, общо, съотдворнически си се познаваме, затова онзи там, долу, броди и ломоти нетърпимо-отвседоловимо, настойчиво и досадно, от струва ви се вече, почти незапомнено време! От толкова незапомнено и дълго, отколкото никой от всички нас не го е виждал поне мъничко трезвен… ( Ако трябва да сме докрай честни, то в това се корени и спасението му, всъщност! Че все пак сме в състояние да си го спомним трезв, приветлив и мил, какъвто по принцип, в някой друг живот, пък и в своя собствен, преди да се превърне в нашия невинно-виновен дворонасилник, Боби със сигурност понякога е… Но много, наистина много рядко. По-рядко дори от сняг над Сахара…)

Най-лошото обаче е не, че Боби говори, ломоти, гъгне, къркори, боботи, дъвка и преплюва думички неразбрано, а това, че той по правило никога не говори със себе си. Или „за“ себе си… Той винаги мърсослови за някой друг. И винаги, почти задължително някак си мърсослови според него напълно изобличаващо! 

Дали ще е за съседката Победа Лазарова, която тайно била перяла парите на дъщеря си нощем в пералнята. Дали ще е за Генчо Ментата, подлият автомобилен инструктор, на който прозорецът му никога не бил светел, понеже мъкнел вечер и нощем момичетата вкъщи, за да им „чука“ печати по гащичките, за да репетира после за книжките, ама не светвал лампата, щото толкова бил стиснат, че го било жал даже да си тури завеси, пък и го било много повече срам от това да не би да го гледаме „на кълъп“ с тях всичките. Дали за аптекарката алкохоличка от мъничката аптека до прохода долу, която, ако и самата тя да била като него, пак не щяла да му даде спирт на версия, щото я било вече основателно страх, че от толкова много спирт дробът му съвсем ще се повреди, ще се разпадне и някоя нощ, без да иска ще вземе да си го изгълта сам целия. Дали заради Богомил, с двете кучета, който ако си бил обичал децата така, както обича тях – двата долни помияра, нямало да му се налага сега да разчита на кака Мара, чистачката на входа на кооперацията, да му пере гащите и да му готви, че даже и Б-г знае още какво да му прави на него там, щото живее сам, лют човек е, кривак е, изгонил бил всички и никой вече не му бил останал. Дали пък за онези отвратителни селяни, дето се били нанесли двайсет говеда на трети етаж на номер 32 и които като се напиели с евтина ракия в неделя само му разваляли почивката насред благата тишина на градината, щот пускали чалга и си крещяли един на друг като на животни! ( И тук обикновено от споменатия етаж на номер 32 в отговор може да се чуе пак така на високо пусната фраза от рода на: „А ти па си такъв боклук, че чак ми е ного да слезна да ти попукам чутурата!) И тук някъде Боби за няколко мига може би млъква, но то е само привидно – само за да си пренасочи мерника към някой друг…

Но никога и за нищо на света към себе си!

В цялата тая психолалична безсмислица няма да чуете нито една дума за начина, по който се чувства или разбира, че може би може да разбере, че разбира, ако искаше да разбира!

Другото лошо е, че като попрехвърлим всичкото това наум и някак от само себе си сами спираме да му се сърдим… Е?! И какво от това че дудне непрекъснато за неща, които и самите ние, всичките до един също си знаем точно?! Нали самите разбираме, че може да има разбиране за каквото и да е възможно, ако сме решили обаче да поискаме точно разбиране. 

 

 

И тъй като, поне що се касае него, ние определено се стремим да имаме такова разбиране и знаем, че говори за нас само защото го е страх да поговори със себе си, и че точно по същата тази причина така отчаяно пие, то да - няма да го бием... Защото поне за това защо ни е съвестно да го правим разбираме! 

 

Прекрасно разбираме...

Кога и къде се е случил този явно немислим по размера си уплах (като съдим от вманиачената алкохолност на резултатите…) дори не смеем да предполагаме?! Дали когато е бил в Германия като арбайтер, където – както той самият твърди и пиян, и напълно трезвен- има прекрасно омъжена дъщеря, която едничка (и тук от очите му наистина капват по една-две много бързи, непредвидими сълзи!) все още, макар и отдалече, държи на него?! Дали когато се е върнал и е започнал, ведно с това почти немислимо по количества, качество на алкохола и по ясно видимата сила на натовареност на преживяването горчиво пиене горчиво и отчаяно да боледува?! Или когато е започнал да взема на свой гръб собствеността на десетки фирми, само срещу левче за спирт, след като вече не може почти да работи, (а пък също така е истина, че е помогнал на всеки един в този двор поне по веднъж с някаква неприятна, тежка и тягостна къщна работа за почти никакво заплащане или просто доброволно – ако се случи да го помолиш когато е трезвен…)?!

Енигма…

 И какво от това, че е превърнал детската площадка в нещо като своя дневна под открито небе, като е поставил покрай дърветата стол, маса, че дори и продънен древен фотьойл, на който да се изтяга и да се шири нощем?! В крайна сметка, само ако беше се преборил със себе си, за да спре да мрънка от сутрин до вечер, нашето разбиране неминуемо би покълнало и би дало необходимия резултат…

Не... 

Спираме да му се сърдим заради едно друго нещо, заради което, в крайна сметка, ако вместо да го пребием с нея сложим дясната си ръка върху сърцето, от срам, честно казано, изобщо няма да ни бъде приятно да отчитаме като какъвто и да било резултат.

А то е, че...

Всички нас ни е страх… И ни е страх не от това, че Боби може нещо да каже, което никой още не знае или, че съвсем вече ще ни съсипе нервите, ако продължи така още някое време… Колкото и да ни дразни, колкото и да е досаден, и тъп, и невъзпитан, и посредствен, и ненаходчив; и колкото и на всеки от нас поне по веднъж страшно много да ни се е искало просто да слезем долу и да го пребием, все пак – дума дупка не прави. Пък и с шума, в крайна сметка се свиква, макар че ние сме доста разлигавени от нашия тихичък уютен оазис в самата лудница в най-централния център на центъра на града.

Не… 

Страх ни е заради Тайсън-а! Неписаният, неназначен, обаче и от никого несменяемият пазител на реда и тишината в двора…

Самоук ММЕй-боец, той често пътува (и най-вече до Варна), за да преживява, като се бие нелегално със същите такива луди и отчаяни глави като него в някакви тайни места, обвити не само в мистерия, но и в предчувствие за мирис на влага, нечисто и кръв тук-там по стените на несветлия пейзаж…

Та…

Всички знаем какво ще се случи! Носи се слух, че тази вечер Тайсън-а се прибира. И ще поиска да си легне и да си почине. И ще си легне рано, по всяка вероятност. И ще си пусне кучето (огромен тигров бул-териер!) на балкона. А долу Боби все така ще си дудне и Тайсън-а (не тоя, боеца, а кучето му, което също се казва така…) ще почне да лае. И тогава Тайсън-а (тоя път не кучето, а оня, боеца…) ще стане и ще му каже да млъкне! Ама да млъкне завинаги и веднага! И Боби уж ще го уважи, но после пак ще започне да дудне, защото природата му е по-силна от него и може би стремежът му към самоунищожение – още повече!

И тогава Тайсън-ът (не боецът, а кучето…) ще излае отново, а  това пък ще означава, че Тайсън-ът ( тоест – боецът), който не обича да казва два пъти, просто ще стане, ще се смъкне с дива скорост от последния етаж долу до двора, ще напипа Боби съвсем неподготвен и ще осъществи, без дори да му трепне окото, без да помисли и без дори да има капка реална злоба към Боби (щото те двамата също се познават перфектно отдавна…), а просто заради възпитателната цел думата му никога да не става на две, (поне докато може да ходи или пък не му излезе някой наистина по-як и решителен), ще извърши, ще стори, по възможно най-болезнения и безмилостен начин, именно и точно това, с представата за което беше започнато това описание…

Естествено нашите нерви и напрежение ще бъдат окончателно и до необходимата степен напълно задоволени. Боби вече няма да нито повод, нито желание дори за миг да продудне отново или да продължи да има своята прекалено изискана за, в крайна сметка почти клошар, като него, дневна на детската. И пак ще се изгуби нанякъде, по пиян този път дори от самия себе си, за да може, освен своята си, вътрената болка, тоя път да понесе и наличаната такава физическа. А ние само поотделничко и тихичко ще си се надяваме да е успял поне да направи една съзнателна крачка в посоката на своята спасителна и правилна Германия...

В края на краищата...

И докато слушаме как сега той все още дудне безспир и безмяр, все още сам-самичък и недокоснат там, долу, на всичките ни е колкото раздразнено, но пък и едновременно с това ни е толкова тягостно някак, и дори - мъчно. Така, предварително някак... Пророчески тягостно…  

И пророчески някак си – мъчно!

    

 




Гласувай:
4
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. misteriavechna - Живообразно!
17.03 22:10
Велико! Сякаш бях там и се познаваме с Боби от 7- 8 години. :))))))
цитирай
2. iosefbav - (((
17.03 22:52
Странно, написах го това и днеска Боби го няма.... Цял ден не съм чул дори дума дуднене... А пък разбрах, без да искам, че Тайсън-а наистина взел, че си е дошъл......

Ох... Голяма беля е това писането.... Непоносима.....((((
цитирай
3. misteriavechna - Аааа, не, не!
17.03 23:01
Боби го няма при мен, Тайсън да не идва тук да го търси! ;-) )))))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: iosefbav
Категория: Изкуство
Прочетен: 33850
Постинги: 106
Коментари: 95
Гласове: 125
Архив
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31